„В РОДНОМ ГОРОДКЕ”
Степан Петрович Щипачёв (1898/1899-1980 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В РОДНОТО ГРАДЧЕ
На ъгъла срещнах свеж пролетен блян –
девойка, облечена в бяло, бе там...
Ти пак, мое родно градче, си до мен,
ухае на люляци прашният ден.
Ти нови квартали и улици виеш,
но предните знаци не можеш да скриеш.
И в свежия пролетен нежен сумрак
сега до познатия ъгъл съм пак.
Стоя и си спомням... Девойката в бяло
да стане старица кога е успяла?
Ударения
В РОДНОТО ГРАДЧЕ
На Ъгъла срЕштнах свеж прОлетен блЯн –
девОйка, облЕчена в бЯло, бе тАм...
Ти пАк, мОе рОдно градчЕ, си до мЕн,
ухАе на лЮляци прАшният дЕн.
Ти нОви квартАли и Улици вИеш,
но прЕдните знАци не мОжеш да скрИеш.
И в свЕжия прОлетен нЕжен сумрАк
сегА до познАтия Ъгъл съм пАк.
СтоЯ и си спОмням... ДевОйката в бЯло
да стАне старИца когА е успЯла?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Степан Щипачёв
В РОДНОМ ГОРОДКЕ
В весеннюю свежесть, в вечернюю мглу
я девушку в белом встречал на углу.
Ты снова со мною, родной городок,
Сиренью пропахший у пыльных дорог.
Плечисты кварталы твоих новостроек,
Но прежних примет от меня не закроешь.
В весеннюю свежесть в вечернюю мглу
я снова стою на знакомом углу.
Стою, вспоминаю... Ах, девушка в белом,
когда же старушкою стать ты успела?
1964 г.